От редиците на дивите рошковци ви каним да се присъедините към събитието, посветено на изкуството на улицата!

Ние ще бъдем там,

До Скив!

следва „Ръководство за изработване на шапка монетник“:

П.П: Малка среднощна шапчица

Благодарение на   :

http://terenmusic.com/

и на всеотдайността на приятелите от ДивРошков!

Ето как дружно  деликатно попреобразихме  набелязаните обществени пространства в кв.Дружба 1

http://komunarhia-workshop.blogspot.com/2010/09/blo.html

http://bnt.bg/bg/productions/60/edition/10994/bibliotekata_6_dekemvri_2010

ето и малко повече снимки покрай Градската ферма Катерушка, която се роди във фантазията на Рошавия тим:) Ще се радваме на коментари от всякакъв сорт:)

Click to view slideshow.

Акция Градска ферма:

Отглеждането на зеленчуци, плодове, билки и други в градска среда е практика, която си заслужава вниманието! Представете си просторните или не толкоз просторни зелени площи, тук-таме превърнати в градини, които вие си обработвате и разполагате с вкусна реколта за салати, гозби, зарзават:–) За да се случи такава промяна е нужна Задружността на жителите, както и помощ от общината и евентуално някой и друг специалист, който да ви насочи относно дизайна, както и да се прецени екологичната обстановка. За това избрахме квартал Дружба за този експеримент!–)Там зелени плщи все оща има, въздуха не е непреодолимо замърсен, а хората са самобитни сюреалисти, ако се вгледаш внимателно в творчеството проявено из междублоковите пространства. Не на последно място, мястото е това, което Трансформаторите подбраха, благодарности към тях за предоставената възможност.

Истината, която боли е, че един такъв засега Утопичен момент е далечен за нашата действителност, макар че се случва в други държави. За това предлагаме на вашето внимание нашата катерушка-градска ферма, от която вие бихте могли да се почерпите с информация и вкусни примери. Една сериозна стъпка

към практикуването на градско земеделие, /urban farming/ е отглеждането на растенията на балкона. Остъклените балкони представяват чудесна среда за голямо разнообразие от култури, които могат да се отглеждат целогодишно. Съзерцавайки терасите на отсрещния блок на доста места забелязахме цветя, което си е утвърдена и усъвършенствана практика, Защо да не направим крачка напред като заменим само едно от прекрасните ни мушката с репички например?:)Така поне ще си знаем произхода на репичките вместо да се тюхкаме защо зеленчуците пътуват толкоз километри преди да стигнат до нашата трапеза като в България има забележително количество плодородна земя. Да оставим тези сложни въпроси настрана.

Сигурно един ден и нея някой ще започне да обработва, а дотогава аз ще разчитам на българските си балконски морковиJ

Разбира се, прекалената консумация на моркови ще ми направи живота твърде оранжев затова и няма да спра да се отбивам на пазара, нито пък ще спра да подкрепям българските зеленчуко-производители! Градското земеделие в нашата реалност не е метод на израхване, а добра практика за постигане на частична независимост от египетския картоф, възобновяване на връзката със земята, като източник на храна и енергия, социален експеримент водещ до изграждане на общности, и в същото време удоволствие, водещо до вкусни последствия!

Добър апетит!

Spinacia oleracea, спанак

Спанакът е студоустойчиво растение /може да се отглежда навън в наши условия/

Спанакът е светлолюбив. При засенчване образува изнежени розетки. При условия на къс ден през есента или рано напролетобразува по-големи и по-облистени розетки, с по-високо съдържание на витамин C, хлорофил, каротин(провитамин А). При дълъг ден той образува бързо цветоносно стъбло – стрелкува. Летните сортове спанак са по-неутрални към дължината на деня.
Спанакът е влаголюбиво растение. Изисква постоянна умерена почвена и въздушна влажност. Сушата влияе неблагоприятно върху растежа и образуването на листата. При засушаване, съчетано с високи температури и по-дълъг ден, губи бързо стопанските си качества.
Спанакът е с много високи изисквания към почвеното плодородие. За отглеждането му е подходяща влагоемна, структурна почва с голям запас от органични вещества. Азотът повишава съдържанието на каротин в листата, но прекомерно високите дози от азот причиняват отлагането на големи количества нитрати в листната маса.

Vicia faba, фасул

Фасулът е топлолюбив, но не расте добре при много високи температури и изисква по-прохладен, но мек климат.

Фасулът е светлолюбив /обича огряни местенце, но да не се излага на пряка слънчева светлина/

Много взискателен е към почвената и въздушна влажност/поливане и пулверизиране/

Навън се засява от април до юли, но в балконски условия можете да опитате още сега!

Anethum graveolen, копър

Едногодишно растение с кратък живот. Студоустойчиво растение, копърът издържа ниски температури с няколко градуса под нулата. Към влажността възрастните растения не са особено взискателни, но младите се нуждаят от повече вода. Макар и без големи претенции към светлината, по-ароматичен става когато се отглежда на слънчеви места.Копърът се сее от март до май или от юли до септември. В домашни условия би могъл да се посее и по-късно, предвид благоприятната атмосфера–)  За приготовляване на туршии копърът се прибира, когато цъфне или започне зреенето на семената – 55-60-90 дни след поникването.

Fragaria,  градинска ягода

Ягодата е тревисто, вечнозелено растение с плитко разположена коренова система – до 35-40 см. Ягодата е слабо студоустойчиво растение. При безснежни зими измръзвания на ягодите настъпват при температури под -15, -16°С, а цветовете през пролетта измръзват при -1,5°С. Ягодата е силно влаголюбива култура. Не е взискателна към светлината.

Lavandula angustifoliа, лавандула

Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина. Лавандулата е светлолюбива култура и не понася засенчване. По-интензивната слънчева радиация спомага за натрупването на повече етерично масло в цветовете. Към топлината. В процеса на еволюцията и селекцията културата се е приспособила към по-сурови климатични условия и възрастните растения издържат температури до –30 °С.

Не понася прекомерна влага в почвата, а високата атмосферна влажност по време на цъфтежа влошава качеството на маслото.

Rosmarinus officinalis, розмарин

Многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа. Издържа на засушаване. Не понася преполиване.

Розмаринът може да се добави като особен допълнителен аромат към лимонада.

Наздраве!–)

Chrysanthemum , хризантема

Тази бяла прекрасница ще се чувства най-добре, посадена някъде навън, иначе който пожелае да я приюти, трябва да смени саксията с по-голяма след като прецъфти и да следи да не и е прекалено топло.

Юдиното дърво в диво състояние е разпространено в Мала Азия, Средиземноморието и на Балканския полуостров. У нас се среща по каменисти места, предимно в източна Стара планина. Широко се култивира в по-топлите райони на Европа  и у нас като ценен декоративен вид. Дивият Рожков притежава много интересна особеност- цикламено-розовите цветове се появяват на кичури, направо върху старите клони и ствола. Явлението се нарича каулифлория и е рядкост при субтропичните дървета.

Листопадно дърво с височина до 8м., по-рядко храст. Има силно разклонена корона, изкривено стъбло и почти черна кора. Листата са сърцевидни, тъмнозелени отгоре и сиво-синкави отдолу. Особено красив по време на цъфтежа през април-май, преди разлистването.

Плодовете са шушулки, които се запазват по клоните до пролетта. Дървесината е жълта, с черни и зелени нишки, добре се полира и стругова. От нея се получава жълта боя.  Сухоустойчив и светлолюбив, не твърде студоустойчив вид. Бавно растящ.

Временни градини -мечти на колела:

Градини, които се появяват зад ъгъла, своеобразни сцени с декор градската среда. Наричаме ги мечти на колела, защото отразяват емоциите и недоизказаните мисли на хората в града, разцъфвайки там, където са нужни. Ролята, която изиграват е предимно социална, но и развлекателна и полезна като предизвикват съпричастността на хората към даден проблем или явление в града.  Мечтите на колела представляват интересни инсталации с послания, адресирани към минувачите за това как можем да променим града си, чрез интуиция, сетивност и отговорно отношение. Временните градини предлагат алтернативни варианти на градска сценография. Изграждат се в неглижираните „негативни“ пространства, тези местeнца, които не са на фокус. Изделията Мечти на Колела целят да ДЕКОРират, да фокусират погледа към болезнено място, предлагайки алтернативен вариант за преобразяване на средата или с цел да формират и предизвикат отношението на жителите към тяхната среда. В най-добрия случай временните градини се явяват предшественици на проект за преобразяване на занемарените пространства за по-дълъг период от време. Мечтите на колела целят да изразят взаимоотношението хора-среда. От една страна средата определя поведението на хората в някаква степен, а от друга хората са тези, които могат да променят средата за да се асоциират с нея, влагайки отношение спрямо заобикалящия ги свят. Ето защо в инициативите се търси взаимодействие с хората, за които даденото място значи нещо. Материалите, от които се изграждат инсталациите, освен вегетативни могат да бъдат и от всякакъв друг тип, най вече рециклирани. Временните градини засягат и идеята за градско земеделие и за общностни градини като полезни явления за подобряване на качеството на живота в града и предпоставка за изграждане на общности. Инструмента Guerilla gardening също е застъпен в методиката на Див Рошков:)

ИДЕЯТА:

През 2011 година се навършват 60 години от създаването на специалност „Ландшафтна архитектура“ в България.

Формацията  „Див Рошков” с подкрепата на преподаватели от катедра „Екология и  Ландшафтна Архитектура”  към Лесотехнически университет, София, предвиждаме осъществяването на временна инсталация на територията на Градската градина, непосредствено пред Националната художествена галерия.

С тази инициатива целим да покажем присъствието на ландшафтната архитектура в градска среда.

Използваме един атрактивен и интерактивен подход за да провокираме отношението на хората към заобикалящата ги среда. Раглеждаме градската среда като декор на случването, сцена на градския живот. Чрез  взаимодействие целим да провокираме чувството за съпричастност на жителите към съдбата на градските пространства. Да покажем как с малки промени се откриват нови гледни точки. Започнатото начинание засяга всеки и дава основа за провеждане на диалог между наблюдатели, участници и инициатори. Чрез средствата на визуалния и прекия контакт целим пораждането на ново усещане за пространството около нас.

Професията на  ландшафтния архитект е тясно свързана с проектирането на обществените пространства, като същевременно е препоръчителен интердисциплинарния подход. Съвместната работа с урбанисти, социолози, архитекти,психолози, художници и други осигурява по-качествени решения. Към момента ландшафтната архитектура в България не заема достойното си място в проектирането на тези пространства. Този факт ни провокира да потърсим разговор с основните актьори на градския живот-хората, като същевременно насочим вниманието към ролята на ландшафтната архитектура за преобразяването на пространствата, извън пределите на сградите.

Нашето посление: Зеленината трябва да отвоюва своето място в града, като част  от изразните средства на ландшафната архитектура.

Тези средстава са най-разнообразни: настилки, вертикални конструкции, временни и постоянни инсталации и други малки архитектурни форми.

Временните инсталации имат за цел да провокират и да насочат вниманието на минувачите към даден проблем на града. Те могат да се използват успешно и като предхождащи бъдещ проект с цел да анализират отношението на хората, както и да се осъществи контакт с тях.

„Пролетни Провокации II” е естествено продължение във времето на „Пролетни Провокации I”. Стремежът е да се установи едно сравнително по-постоянно използване на тази централна градска територия чрез нейното установяване, въвеждане на нови и премахване на някои от предишните елементи.

Идеята е свързана с изграждането на нова алея, покрай която да се оформят отделни символични „експозиционни зали” на открито.

Откритите тревни прощи се разнообразяват чрез засаждане на сезонни цветя  в някои от „бившите“ шахматни полета, а въвеждането на типична паркова мебел- пейки, кошчета за отпадъци и информационни табла, осигуряват необходимия комфорт в градска среда. Движението в пространството се подчертава от засадени в редици кълбовидни форми на декоративни широколистни дървета.

Така разработено пространството ще придобие необходимата му привлекателност и представителност, което ще съответствува на неговото местоположение- в центъра на столичния град.

       Проекта Плетеници или как се опитахме да създадем Зелена среда за игра

       Всичко започна по едно време, породено от студенсткия ни ентусиазъм да „разчупим” нещата. Ние сме неформално сдружение приятели ландшафтни архитекти и не само, вече бивши възпитаници на Лесотехнически университет със специалното участие на един невероятен индивид и приятел от виенския университет BОKU. Представяме се като ДивРошков.

      Тази пролет ни озари щастливата идея да изградим зелена среда за игра в двора на социален дом за младежи в затруднено положение „Св.Константин”, гр. София. Благодарение на подкрепата от страна на фондация „Конкордия”, която ръководи социалния център идеята ни възприе реални измерения. Така започна работата по проекта „Плетеници”.

       Целта ни беше да създадем една алтернативна среда за игра, почивка и социални контакти за младите хора от дома. Кът, който да провокира въображението на малките герои, измествайки на заден план сивия пейзаж на софийските покрайнини. Тъй като в непосредствена близост  минава влакова линия решихме да сътворим „зелен” вагон, който да бъде пресъздаден от върбови арки, свързани помежду си.

       За основен материал избрахме върбата, тъй като тя лесно се вкоренява и възприема форма. Пролетта е идеалното време за подобни изпълнения, тъй като тогава върбовите клонки са най-еластични и податливи на вкореняване. Набавихме си върбите от предварително набелязани крайречни местности из София. От университета се отзоваха като ни осигуриха превоз за върбовия материал. И така няколко прекрасни априлско-валежни дни ние систематично рязахме и пренасяхме дървения материал. Изградихме четири арки от върби, които свързахме помежду им с върбови клонки и бамбукови колове за подсилване на конструкцията. Между тях построихме още една арка, която да служи за вход, като я приобщихме към съседните две арки посредством бамбуци и по-тънки върбови клонки.   Използвахме също зебло, което любезно ни беше предоставено под формата на чували за кафе. Зеблото зашихме за бамбуковите колове в горната част на конструкцията, така че да осигурява плътна  сянка. За връзване използвахме горена тел, която обезопасихме с канап и кокосови въжета. От дървени шайби и дървени дъски сглобихме няколко места за сядане. За тази цел използвахме също автомобилни гуми, които оцветихме със спрей, заедно с децата и „тапицирахме” със зебло. Зеблото се оказа улужлив и предлагащ неизчерпаеми възможности материал. Напълнихме няколко чувала със сено, което се оказа едновременно забавен инструмент за игра и отново възможност за сядене.  На оградата монтирахме дъска за рисуване с тебешир, която рамкирахме с бамбуци. От дървени шайби сглобихме игра на дама върху тревната площ.  Не си спестихме и детайлите с декоративна стойност. От дървени шайби, капачки и цветни кабели сглобихме шарен светофар точно срещу входа. С радост установихме, че малките приятели от дома с желание се включваха в дейностите. На помощ дойдоха и една камара приятели, без които сигурно още щяхме да се чудим как да се справим. Отново от университета, благодарение на няколко чудесни личности, наши предподаватели, ни бяха предоставени цветя, които днес вече разцъфнали допринасят за пъстрото настроение, което целихме да създадем.

        По приятелска линия ни бяха дарени също няколко храста, /сред които и Див рошков/, които днес растат на воля и допринасят за пространствената композиция в двора на дома, където преди нямаше друга заленина освен трева в ограничено количество.

       Тук е момента да спомена, че в същия дом предходната  година се бяха вихрили „Трансформаторите” които бяха разчертали баскетболно игрище, „Не се сърди човече” и други чудеса върху асвалта.

      Този опит за Зелена архитектура ни вдъхнови за дълго време напред. Открихме, че тази тенденция в  ландшафтната архитектура, архитектурата, слулптурата и като цяло в приложните изкуства предоставя безкрайни възможности пред желанието и творческия потенциал на запалените в тази насока. Макар, че е доста оскъдно разпространено у нас този вид изкуство с жива материя, /land art, green architecture/, ще набира скорост за вбъдеще и ще се създават още много прекрасни неща. Надяваме се!

      Следва статията на английски по темата, дело на Кристоф Вайман, основен съучастник в далаверата“Плетеници“:)

project pletenici – a fantasy garden for children, youngsters and adults

Due to the dynamic cooperation of civil workers, youngsters, friends and collegues as well as landscape architecture students, a play- and living zone for the sozial center “Concordia Sofia” was planned and designed.

The aim was, to create an open space, that serves both children and youngsters as a retreat area and dreamscape, an area in which the imagination and fantasy is stimulated and where the daily everyday life moves into the background. Furthermore, the free space should offer the possibility for getting to know each other and for social communication and exchange.

This default is supported and carried by the use of living and dynamic materials.The main construction is made out of several bundled willow branches, which are bound together to arcade curves. Due to its elasticity and the capacity of the willow to reproduce vegetatively, it is very well suitable for living conctructions. Without high effort, it is possible to create constructions in nearly inexhaustible abundance of forms, which stabilise, obtain and green up themselves.

We took advantage of this qualities and “harvested” approximately 150 willow rods. These branches were bound to fascines and dug in suitable form into the prepared burrows. In this manner, two times two willow archades were made, which are connected again in each case with each other with willows as roof structure. To higher the stability and strength of the construction bamboo was used. In the middle of this two partitions, another willow archade was established, which serves as a central entrance area and connects the single segments.

The playful and imagination-stimulating architecture with willow is supported by the plantation of various flowers and shrubs in different figure and colour. The use of different materials like mulch, sand, coco, bamboo et cetera should additional generate tension and attraction.

As an equipment and furniture, coffee bags out of linen, which are filled with straw were installed. They can be multifunctionally used for relaxing and playing. Moreover, old, from children and youngsters brightly painted car tyres serve as mobile seat possibilities.

Also in the production of two wooden benches the inhabitants and later user are integrated. The installation of painting board, hopscotch and music instruments supports the adaptation of the space and happens in gently and individually usable manner.

An intention in the planning was, to allow relatively free use of the space and to disable too stiff and inflexible guidelines. This also opens the possibility to extend and to develop the current completion by various play possibilities in future.  

For now, nevertheless, it lies in the nature to breathe life into the willow, and to create therefore the condition for a space of  abidance, social gathering and get-together.