Празнични ателиета

Декември, забързан и смълчан, студен и слънчев, мъглив и отправящ молитви за сняг…

Дано да ни поръсят облаците с мечтаните снежинки, леки като пух и усмихващи нашироко..

Междувременно,  в работилницата на Мъхеста брада работим за празнично настроение с ботанически привкус!

Представяме ви най – скорошната ни работилничка за подмладяване на Дядо Коледа?! Нищо особено, просто ще му присадим свежа зелена коса от трева, по модела на много модерния в близкото минало – чичко Тревичко. Идеята взаимствахме от Крокотак , пречупихме я през нашето въображение и я наместихме сред ботаническите занимания – експеримент за жизнен цикъл на растение – фаза: покълване!

Весело като игра, любопитно и приятно творческо.

Ателието ще се случи в петък, от 17:30 в Серендипити, заедно с нашата мила градинарска слънцетърсаческа групичка. Добре дошли сте и вие (подходяща възраст 3-6 г. с предварително записване на divroshkov@gmail.com).

Небоходими материали:

  • дамски чорапи
  • тревна смеска или семена от бързо покълващи видове като люцерна, спанак, други бобови и житни (леща, пшеница, ръж и др.)
  • почва, може и в комбинация с по – лек субстрат (кокосови влакна, мъх, перлит, друго)
  • гумени ластици
  • филц (за брада и мустаци)
  • копчета за очи или от онези шаващи очички или пък, както ние направихме от сините очичките за талисмани (хем късметлийско)
  • лепило и четки (за апликирането  на горните)
  • прежда, цветни картони за допълнителна украса и устойчивост (папионки и други)
  • нарязани на половина цилиндри от тоалетна хартия за поставка

Покълване на ратението от семе – ролева игра. Клякаме и затваряме очи. Преструваме се на семенца, които кротко спят в земята. В един момент започваме да се протягаме, първо протягаме крак (семенцето пуска първо корен), после ръка (стъблото) и бавно започваме да се изправяме. Постепенно се издигаме нагоре и се разлистваме. Изпяваме песничка за слънце (ало, ало, слънчице) и отправяме молитва за дъжд.

Не забравяме, че семенцата нямат крака и не се местят:)

Няма да пропуснем да публикуваме снимки от петъчното ни занимание, в случай, че го пропуснете:)

Ето малко кадри от Подготовката и какво излезна от въображението и ръцете на слънцетърсачите Марти, Леа, Емма, Мая и Рая в петък!:)

This slideshow requires JavaScript.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Празничен декември в компанията на Мъхеста брада

Приятели, нашият пътуващ проект набира скорост! Щастливи сме да обявим един наситено зелен календар със събития. През празничния декември ще гостуваме на: Лабораторията за изкуство и наука и Серендипити – Пространства за общуване .

Темите на ателиетата, въз основа на които ще творим и експериментираме са Отглеждане на зимна залата и жизнен цикъл на растенията, Дядо Коледа от зелена гледна точка, Зелено послание: Растение в бутилка…!

След приключенския ноември, през който ни се случиха толкова пъстри работилници като тази на тема пермакултура и Що за птица е ландшафтния архитект, през експерименти на тема компост и майсторене на хранилки за зимуващите птички. Много усмихнато настроение и отново вдъхновение!

Заповядайте и през декември тук и там, за да направите нашето ботаническо – градинарско – приключенско ателие още по – цветно и любопитно:)

Следпразнично ще обявим и Новогодишната зелена програма на Мъхеста брада. Ще споменем издайнически, че се очертават много интересни съботи в Съкровищница.

До срещи,

Ваш М.Б.

„— Извинете — не се стърпя и пръв се обади Маншон, — може и да греша, но струва ми се, че има нещо много общо между нас.

— Ами сигурно, защото и тримата сме си едни и същи смелчаци — съгласи се Полуобувка.

Мъхеста брада откъсна от брадата си няколко боровинки и ги подаде на новите си познати.

— На сладоледа му отива киселичко — добави той.

— Ако нямате нищо против, нека пак да се съберем, а? — предложи Маншон. — Ще си сварим какао и ще си побъбрим.“

 – Из книгата за Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, Ено Рауд.

This slideshow requires JavaScript.

Да изследваш и нарисуваш природен модел с Мъхеста брада! Къде? В Кабинка :)

Събитието в Кабинка Игроматика  : 14.11, събота, от 11 ч, задължително предварително се запиши на divroshkov@gmail.com. Благодарим от сърце!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Да отпечаташ есента!

Последните ни две ателиета (петък от 17:30 в Серендипити и събота от 10:30 в бистро Бистрица) бяха отново на тема есен, отново работихме с отпечатъка и за пореден път обагрихме настроението си с багрите на най – пъстрия сезон.

Не спряхме и да си задаваме въпроси и да издирваме отговори… Защо взеха да се събличат тези дървета в сезон, в който ни си навличаме пуловери и якета? Какво е това нещо, което обагря листата в зелено? След като зеленото изчезне, как така някои листа пожълтяват, други почервеняват, а трети направо покафеняват?

Тъй като сме благосклонни и към вашето любопитство ще публикуваме някои от намерените отговори.

Рая : „Дърветата се събличат, когато ние се обличаме, за да има баланс. Цяло лято ни сме разсъблечени, а дърветата са отрупани с листа (през есента и с плодове). Нормално е да искат и  те да се разсъблекат. ОК са със студа.“

Мъхеста брада и групата: „Дърветата „събличат“ листата си през есента, най – вече защото изпитват жажда и нужда да съхранят наличните си вода и захари. Студът (през по – дългите нощи) е причината дърветата да не могат да си набавят и усвоят достатъчно количество вода. Дори е есента да е много мокра, те не успяват да „издърпат“ водата и хранителните вещества от почвата. Ами листата? Те са „фабриките“ за храна на растенията. Благодарение на светлината, въглеродния диоксид и водата те произвеждат захари, с които дърветата (растенията) се хранят. Тази тяхна дейност се нарича фотосинтеза. Но денят става по – къс, светлината и водата намаляват и листата фотосинтезират по – слабо. Растението ожаднява и огладнява. В същото време през „фабриките“ се изпарява много вода (листата се потят). Растението решава да си пусне листата, за да съхрани наличната вода и храна, която има. Преди да ги пусне (благодарение на специални клетки при дръжката) то си взима наобратно влагата и хранителните вещества от листото. За по – научно звучене вж ТУК. В този момент хлорофилът (вещество, което оцветява в зелено и наистина звучи като зелено чудно вещество:)) се разпада и зеленото от листа изчезва. Тогава се появява истинския цвят на листото, който обаче се размива от водата (като водна боичка). Има ли растението скрит часовник, който алармира, кога трябва да започне да се съблича? Дърветата имат такъв механизъм, защото независимо от това дали есента е  по -топла, студена, суха или влажна, те си пускат листата по почти едно си също време – малко след Равноденствие.“

Тази любопитна наука! Когато се съюзи с творчеството и играта се получават ето тези резултати:)

Освен, че отпечатахме нашето есенно дърво за откриватели, направихме и една дузина медали (за момчетата) и медлаьони отпечатъци от листа и картофени листа.

ПП: каквото и да си говорим, на нашите работилници кипи труд! В комбинация с бистрия бистришки въздух много се огладнява. Домакините от Бистро Бистрица ни спретнаха невероятна съботна закуска!

IMG_20151017_111919 IMG_20151017_112133 IMG_20151017_112139 IMG_20151017_112143 IMG_20151017_12523912107927_1061707487173784_2796790304818295799_n12108758_1061707373840462_834227551126818813_n12118986_1061707453840454_2035844190893483278_n12122842_1061707310507135_8097547949041466873_n (1)

Пътуващо ателие „Мъхеста брада“ на Бял свят!

Как се стигна дотук?

В Началото стои Див Рошков и неговата склонност към организиране на детски работилници за приложно изкуство с естествени материали. След това прибавяме и Курса „Как да учим за онова, от което зависим“ – курс за преподаване по методите на Откривателското учене, който изкарах, докато бях на причудливата и вдъхновяваща позиция „Education officer“ в Университетските ботанически градини в София. След това проекта Измерения Творя, който ни отведе на много интересни места и запозна с изключителни ситуации, след това проекта за Зелена лаборатория в училищния двор, курса по Въведение в пермакултурния дизайн…и т.н.

И най  – вече любовта ни към децата и работата с тях, нуждата ни от повече игри и безкрайното ни любопитство и това, че сме фенове на Ено Рауд и неговата изключителна книга Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.

Вярваме, че природните науки могат да бъдат поднесени (не на тепсия!) по приключенски и интересен начин на децата. Фразата „Ботаниката не е интересна“ е някакъв бъг в системата и не вярваме в нея!

Сигурни сме, че градинарството е и наука и изкуство и приятна дейност.

Защо пътуващо? Защото сме пътешественици по душа и обичаме да опознаваме нови места и да се срещаме с шарени хора / хлапета тук и там.

Засега гостуваме със зеления си куфар на Националния природонаучен музей, на Образователен център Кабинка, на бистро Бистрица и на Серендипити – Пространства за общуване.

За улеснение споделяме с вас и Календар на ателиетата…и, ще се видим Там:)

Ваш: Мъхеста брада .

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA IMG_8513 slide_inquire inquire_slide_bagrilnica vruzvane na vurbovite klonki i bambukovite kolove 1.

До Землемория и обратно с Ира : Разкази по картинки. (Едно пътуване до Нова Зеландия – Далeчната, с мъничката Ира (голямата).

Хем възнамерено, хем напосоки, от страст към Света и неговите багри.

Малко налудничаво или смело, премисляно през доста нощи (все пак тръгваме с мъник!!).

И най – накрая сме там. В Окланд, под палещото слънце. Тъкмо изоставихме зад гърба си посивялата зима с всичките й специалитети и вече сме на края на лятото от другата страна на света. И то в Хостел (като първа спирка), насред заклети пътешественици, чиято мисия е да октриват себе си, в движение. Биологичните ни часовници са възмутени и изморени.

Много пъстра улица, много силен вятър, много хубaви детски площадски, много шум, благи хора. В просъница осъзнаваме, че сърцата ни са ни довели тук най – реално и започва нашето приключение в Страната на дългия бял облак.

Северната земя (Northland).

Случи се, каквото се случи в Големия град: запознахме се със страхотни хора, посвикнахме с климата, нагледахме се на градска природа, която изниква на най – неочаквани места, свикнахме с опияняващите миризми и мелодията от птичите песни, подушихме океана, пробвахме прясна риба и тук – таме някой по – странен плод. Установихме, че не сме в Европа, и няма удобни трамвайчета, метро и други на колела превозни средства, и ще трябва добре да си обмисляме градските преходи и всекидневни маршрути. Решихме да се местим в центъра ( така нареченито сити, което никак не притежава поизносения, но неустоим чар на европейския град). Ситито е като град в града – отделна единица с шум и трясък, но и доста приятни моменти. Също е и удобна отправна точка за пътувания.

След почти месец в Окланд (или една трета от нашия престой! ) се втурнахме към една ферма (нарекла себе си Звездна светлина), за да изпитаме върху сетивата си усещането да бъдеш wwoofer с малко дете, от другата страна на света. Върху картата се намира близо до Даргавил.

Wwoofer (член на мрежата wwoof: world wide oppotunitites for organic farming) ще рече, че помагаш в дадено стопанство (градинарство, маркетинг или друго яче – продажби на местния фермерски пазар), срещу подслон и храна. Цялото това нещо върви с културен и емоционален обмен на привички и всякакви други наклонности, типични, както за нас, така и за домакините ни.

Попътно се вдъхновихме. Струвало си е да дойдем. Ето ти яркия зелен цвят, овцете посипани навсякъде, ето ти залез над истуара на реката „…“ пресичаща Нортленд. Ето ти солидарните хора, които те питат как си, да не си се изгубил случайно, без да си дал знак, че си закъсал. Не на последно място – ето ги гъстите шубраци, пълни с миризми и причудливи растения на етажи.

Така се заплеснахме, че се стъмни и успяхме да объркаме леко пътя, преди да пристигнем в нашата ферма Звездната светлина, и да установим, че името напълно й подхожда (макар че впоследствие домакинката Ней ми даде друго обяснение) : водопади от звезди се изсипват от небето под прав ъгъл и имаш чувството, че ще поникнат под формата на цветя от земята (една от вечните ми градинарски асоциации). Освен това – непознати съзвездия.

Нашата стопанка Ней – китайка , израстнала във Виетнам и пристигнала със семейството си в Нова Зеландия на 7, ни посреща начумерена и недоволна. А ние, усмихнати и вдъхновени й се чудим насреща.

Чакала ни по – рано, къде сме се забавили, трябвало да й помагаме да се приготви за пазара. Утре някой от нас трябвало да стане в пет и да я придружи. Хубавото е, че ни покани на вечеря, по времето на която стопихме малко ледовете.

Последва приказно спокоен сън в караваната, която Ира от самото начало прекръсти на Пуф – паф-а.

През нощта се изсипаха няколко ситни дъждеца. Часовете до развиделяване се изнизаха и ето, че стана 5 часа и започнах да се стягам за пазара.

Пазарният ден във Фангарей.

Без да съм се опомнила съвсем къде се намирам и ето, че механично опъвам тентата на пазарното ни място. Наоколо хора с кафета в ръце, сипят кивиански майтапи, от които едвам хващам по две – три думи. Смея се и кимам от време на време – страшна комуникация. Разбира се ситни дъждец. Подреждаме зеленчуците красиво върху масата. Ехаааа: три вида кейл, манголд и други по – познати като тиквички, цвекло, лук и чесън (в големи количетсва!).

Някакъв галангао – китайски кореноплод, уж приличало на джинджифила, но нищо подобно (впоследствие го опитах).

И така започна алъш – вериша, влязох в час с наречието, понаучих и зеленчуците пък и цените им.

Много пъстро събитие, едно от най – звучните във Фангарей.

От разговорите с Ней в колата ми стана ясно, че стопаните ни са много въвлечени в съзнателното възнамеряване (thoughts creation), преражданията и други подобни. На интересни хора сме попаднали.

Горите наоколо.

Без да се го запланували се оказахме в близост до най – старата каури гора в Нова Зеландия. Много вълшебно място, където каурите – великани живеят достолепно в съседство с разни папрати, много видове епифити и всякакви други тревички. Светлината се процежда през корените им, за да погали горската покривка с дългите си лъчисти снопове.

Вървим по повдигнати дървени скари (по – нататък ни се случи да попаднем в наистина дива гира, но тук Департамента по консервация си е казал думата), за да не настъпваме повърхностните хранителни корени на каурите. Оказва се, че напоследък много кауритa гинат, заради болест, която разнасят подметките на туристите. Освен, че се движим над корените, старателно сме си изчистили обувките на пригодено за целта място в началото на гората.

И ето, че простигаме до Дядото, хилядолетен исполин, който стой спокойно насрде гората и се радва на поколения внуци и правнуци. Магия. Стана тъмно и се запътваме към Звездната светлина, сакън да не изпуснем вечерята (Ней е особена на моменти).

Плажът.

Това е Бейлийс бийч. Западното крайбрежие. Необятност и високи мощности.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

още от Окланд

широки усмивки, плътни гласове, русоляви, солидарни, екстремно настроени, ето това са кивитата досега. Окланд е готин град, пръснати във всички посоки страхотни паркове, изобщо всичко е разпръснато с в вулканичен замах. ако не попаднеш на следващия мега парк, то със сигурност ще се озовеш в едно от тези малки резерватчета, които обществото, с помощта на местната управа е построило за теб. понякога заслугата е само на управата, друг път работата е изцяло грас руутс. като цяло тук е раят на общностните инициативи, доброволчеството и гражданските организации. а! също и на ландшафтно архитектурните занимания. с други думи новозеландския див рошков в някоя паралелна вселена би процъфтял и завързал най-сочни шушулки. пък ако си мераклия за бизнес, все ще пробиеш, покрай всичките малки дворчета и други градинообразни местенца. досега сме забелязали за три дни минимум четири озеленителни камиончета. ама то пък, ако е лесно, няма да е интересно. освен това, колко е лесно тук, можем само да гадаем.

още малко за обичаите на обитаване. може и да са кооперативни новозеландците, но държат на личното пространство – дървена къщичка с дворче отпред и отзад, кола или направо няколко, лодка задължително. колкото и да са комюнити, хората тук държат на личното пространство. това да живееш в кооперация блок съвсем не е хит. има няколко блока из ситито, и там хора обитават явно, но колко им е готино е друг въпрос. изглежда има жилищна криза ( Анчо ме подковава с терминология), защото много се строи, тук таме етажите се умножават. подразбира се с тези къщички и с този релеф окланд е също така разточителен като разстояния…разлива се наоколо като сладко – кисел сос и май се води топ място за живеене.

да си турист в Окланд не е лошо, стига да ти се ходи пеш. разбира се може и да си луксозен вариант и да си наемеш кола за щъкане из града, но тогава пък трябва да се въоръжиш с желязно търпение и оптимизъм, докато висиш в задръстване. тук оптимизма те залива, така че всякак да оцелееш. на нас ни се очертава да постоим ище три седмици, но пък ще сменим Понсонби с друг квартал. взе да ни идва вповече купонджийския му и шумно автомобилен дух. иначе шаренотоото вдъхновява. заведения от всякакъв калибър, интернационални кухня и глъчка, свободни духове, жадни за парти хора от всички краища на света. в нашия Уенуку хостел има бая французи, някакви американци, индийци (домакин и персонал), май се чуха и скандинавци, но може и да сме се объркали.

климат. като изключим бедствията, описани в книгите, Окланд ни посреща с късното, напоено с аромат на цветя лято, вегетация на макс, страхотно синьо по небето и накъдрени залези, като вчерашния, който наблюдаваме от стаичката в хостела. и мирише на море. в навечерието на българския трети март, отбелязваме подранилата дата с кротки разходки из квартала – аклиматизацията си иска поне няколко дни. скоро ще станем свидетели на мини циклон, който отвлича покриви.

В хостела вече ни е задушно, твърде бекпекърски за семейство. не че Ира не се кефи да общува, но на нас глъчката и вътре, а и навън по Понсонби ни идва вповече. хубавото е, че като си центриран я един от най – гъзарските по особен начин квартали в Окланд, поне можеш да си позволиш лукса да пешеходиш. Уестърн парк, който за мен е извънземно красив е на няколко крачки, а също и си -би -ди-то (central bussiness district), където с изключение на два готини парка и water front-a,  трудно се издържа за по-дълго обитаване.

Скоро ще се местим на север от моста, за да се потопим съвсем в тукашната идилия- автомобилизъм, непукизъм, широки улици, тесни тротоари, природа изникваща отвсякъде, готини хора ( най-вече домакините ни са супер готино семейство, големи сме късметлии, че ни се случи да попаднем на такива симпатяги от тази страна на света)

най-интересното ни предстои. на 20 ти се отправяме към по- дивата Аотераоа. ще прекараме седмица в една ферма, намираща се вблизост до разнокалибрено невероятни места. ще бъдем wwoofers, тъкмо да проверим как работи модела с малечка.

простете за липсата на правопис, таблета ми е предизвикателство.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAIMG_20150228_134157OLYMPUS DIGITAL CAMERA

RoseHIP. Jam on it.

You are welcome to RoseHIP jam territory, where our team is sharing experience in the field of IBL and adventurous way of learning biology, botany and permaculture design.

Auntie Dogma's Garden Spot

kick your shoes off and come on in ...

No Time For Flash Cards

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

зарзаватчийница

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

crayons, wands & building blocks

a journey through inquiry-based play

Дневникът на една майка

"Добрите родители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени"

RoseHIP. Jam on it.

You are welcome to RoseHIP jam territory, where our team is sharing experience in the field of IBL and adventurous way of learning biology, botany and permaculture design.

Auntie Dogma's Garden Spot

kick your shoes off and come on in ...

No Time For Flash Cards

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

зарзаватчийница

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

crayons, wands & building blocks

a journey through inquiry-based play

Дневникът на една майка

"Добрите родители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени"

RoseHIP. Jam on it.

You are welcome to RoseHIP jam territory, where our team is sharing experience in the field of IBL and adventurous way of learning biology, botany and permaculture design.

Auntie Dogma's Garden Spot

kick your shoes off and come on in ...

No Time For Flash Cards

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

зарзаватчийница

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

crayons, wands & building blocks

a journey through inquiry-based play

Дневникът на една майка

"Добрите родители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени"

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 222 other followers

%d bloggers like this: