Празнични ателиета

Декември, забързан и смълчан, студен и слънчев, мъглив и отправящ молитви за сняг…

Дано да ни поръсят облаците с мечтаните снежинки, леки като пух и усмихващи нашироко..

Междувременно,  в работилницата на Мъхеста брада работим за празнично настроение с ботанически привкус!

Представяме ви най – скорошната ни работилничка за подмладяване на Дядо Коледа?! Нищо особено, просто ще му присадим свежа зелена коса от трева, по модела на много модерния в близкото минало – чичко Тревичко. Идеята взаимствахме от Крокотак , пречупихме я през нашето въображение и я наместихме сред ботаническите занимания – експеримент за жизнен цикъл на растение – фаза: покълване!

Весело като игра, любопитно и приятно творческо.

Ателието ще се случи в петък, от 17:30 в Серендипити, заедно с нашата мила градинарска слънцетърсаческа групичка. Добре дошли сте и вие (подходяща възраст 3-6 г. с предварително записване на divroshkov@gmail.com).

Небоходими материали:

  • дамски чорапи
  • тревна смеска или семена от бързо покълващи видове като люцерна, спанак, други бобови и житни (леща, пшеница, ръж и др.)
  • почва, може и в комбинация с по – лек субстрат (кокосови влакна, мъх, перлит, друго)
  • гумени ластици
  • филц (за брада и мустаци)
  • копчета за очи или от онези шаващи очички или пък, както ние направихме от сините очичките за талисмани (хем късметлийско)
  • лепило и четки (за апликирането  на горните)
  • прежда, цветни картони за допълнителна украса и устойчивост (папионки и други)
  • нарязани на половина цилиндри от тоалетна хартия за поставка

Покълване на ратението от семе – ролева игра. Клякаме и затваряме очи. Преструваме се на семенца, които кротко спят в земята. В един момент започваме да се протягаме, първо протягаме крак (семенцето пуска първо корен), после ръка (стъблото) и бавно започваме да се изправяме. Постепенно се издигаме нагоре и се разлистваме. Изпяваме песничка за слънце (ало, ало, слънчице) и отправяме молитва за дъжд.

Не забравяме, че семенцата нямат крака и не се местят:)

Няма да пропуснем да публикуваме снимки от петъчното ни занимание, в случай, че го пропуснете:)

Ето малко кадри от Подготовката и какво излезна от въображението и ръцете на слънцетърсачите Марти, Леа, Емма, Мая и Рая в петък! 🙂

За презентацията е нужен JavaScript.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Празничен декември в компанията на Мъхеста брада

Приятели, нашият пътуващ проект набира скорост! Щастливи сме да обявим един наситено зелен календар със събития. През празничния декември ще гостуваме на: Лабораторията за изкуство и наука и Серендипити – Пространства за общуване .

Темите на ателиетата, въз основа на които ще творим и експериментираме са Отглеждане на зимна залата и жизнен цикъл на растенията, Дядо Коледа от зелена гледна точка, Зелено послание: Растение в бутилка…!

След приключенския ноември, през който ни се случиха толкова пъстри работилници като тази на тема пермакултура и Що за птица е ландшафтния архитект, през експерименти на тема компост и майсторене на хранилки за зимуващите птички. Много усмихнато настроение и отново вдъхновение!

Заповядайте и през декември тук и там, за да направите нашето ботаническо – градинарско – приключенско ателие още по – цветно и любопитно:)

Следпразнично ще обявим и Новогодишната зелена програма на Мъхеста брада. Ще споменем издайнически, че се очертават много интересни съботи в Съкровищница.

До срещи,

Ваш М.Б.

„— Извинете — не се стърпя и пръв се обади Маншон, — може и да греша, но струва ми се, че има нещо много общо между нас.

— Ами сигурно, защото и тримата сме си едни и същи смелчаци — съгласи се Полуобувка.

Мъхеста брада откъсна от брадата си няколко боровинки и ги подаде на новите си познати.

— На сладоледа му отива киселичко — добави той.

— Ако нямате нищо против, нека пак да се съберем, а? — предложи Маншон. — Ще си сварим какао и ще си побъбрим.“

 – Из книгата за Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, Ено Рауд.

За презентацията е нужен JavaScript.

Да изследваш и нарисуваш природен модел с Мъхеста брада! Къде? В Кабинка :)

Събитието в Кабинка Игроматика  : 14.11, събота, от 11 ч, задължително предварително се запиши на divroshkov@gmail.com. Благодарим от сърце!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Да отпечаташ есента!

Последните ни две ателиета (петък от 17:30 в Серендипити и събота от 10:30 в бистро Бистрица) бяха отново на тема есен, отново работихме с отпечатъка и за пореден път обагрихме настроението си с багрите на най – пъстрия сезон.

Не спряхме и да си задаваме въпроси и да издирваме отговори… Защо взеха да се събличат тези дървета в сезон, в който ни си навличаме пуловери и якета? Какво е това нещо, което обагря листата в зелено? След като зеленото изчезне, как така някои листа пожълтяват, други почервеняват, а трети направо покафеняват?

Тъй като сме благосклонни и към вашето любопитство ще публикуваме някои от намерените отговори.

Рая : „Дърветата се събличат, когато ние се обличаме, за да има баланс. Цяло лято ни сме разсъблечени, а дърветата са отрупани с листа (през есента и с плодове). Нормално е да искат и  те да се разсъблекат. ОК са със студа.“

Мъхеста брада и групата: „Дърветата „събличат“ листата си през есента, най – вече защото изпитват жажда и нужда да съхранят наличните си вода и захари. Студът (през по – дългите нощи) е причината дърветата да не могат да си набавят и усвоят достатъчно количество вода. Дори е есента да е много мокра, те не успяват да „издърпат“ водата и хранителните вещества от почвата. Ами листата? Те са „фабриките“ за храна на растенията. Благодарение на светлината, въглеродния диоксид и водата те произвеждат захари, с които дърветата (растенията) се хранят. Тази тяхна дейност се нарича фотосинтеза. Но денят става по – къс, светлината и водата намаляват и листата фотосинтезират по – слабо. Растението ожаднява и огладнява. В същото време през „фабриките“ се изпарява много вода (листата се потят). Растението решава да си пусне листата, за да съхрани наличната вода и храна, която има. Преди да ги пусне (благодарение на специални клетки при дръжката) то си взима наобратно влагата и хранителните вещества от листото. За по – научно звучене вж ТУК. В този момент хлорофилът (вещество, което оцветява в зелено и наистина звучи като зелено чудно вещество:)) се разпада и зеленото от листа изчезва. Тогава се появява истинския цвят на листото, който обаче се размива от водата (като водна боичка). Има ли растението скрит часовник, който алармира, кога трябва да започне да се съблича? Дърветата имат такъв механизъм, защото независимо от това дали есента е  по -топла, студена, суха или влажна, те си пускат листата по почти едно си също време – малко след Равноденствие.“

Тази любопитна наука! Когато се съюзи с творчеството и играта се получават ето тези резултати:)

Освен, че отпечатахме нашето есенно дърво за откриватели, направихме и една дузина медали (за момчетата) и медлаьони отпечатъци от листа и картофени листа.

ПП: каквото и да си говорим, на нашите работилници кипи труд! В комбинация с бистрия бистришки въздух много се огладнява. Домакините от Бистро Бистрица ни спретнаха невероятна съботна закуска!

IMG_20151017_111919 IMG_20151017_112133 IMG_20151017_112139 IMG_20151017_112143 IMG_20151017_12523912107927_1061707487173784_2796790304818295799_n12108758_1061707373840462_834227551126818813_n12118986_1061707453840454_2035844190893483278_n12122842_1061707310507135_8097547949041466873_n (1)

Пътуващо ателие „Мъхеста брада“ на Бял свят!

Как се стигна дотук?

В Началото стои Див Рошков и неговата склонност към организиране на детски работилници за приложно изкуство с естествени материали. След това прибавяме и Курса „Как да учим за онова, от което зависим“ – курс за преподаване по методите на Откривателското учене, който изкарах, докато бях на причудливата и вдъхновяваща позиция „Education officer“ в Университетските ботанически градини в София. След това проекта Измерения Творя, който ни отведе на много интересни места и запозна с изключителни ситуации, след това проекта за Зелена лаборатория в училищния двор, курса по Въведение в пермакултурния дизайн…и т.н.

И най  – вече любовта ни към децата и работата с тях, нуждата ни от повече игри и безкрайното ни любопитство и това, че сме фенове на Ено Рауд и неговата изключителна книга Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.

Вярваме, че природните науки могат да бъдат поднесени (не на тепсия!) по приключенски и интересен начин на децата. Фразата „Ботаниката не е интересна“ е някакъв бъг в системата и не вярваме в нея!

Сигурни сме, че градинарството е и наука и изкуство и приятна дейност.

Защо пътуващо? Защото сме пътешественици по душа и обичаме да опознаваме нови места и да се срещаме с шарени хора / хлапета тук и там.

Засега гостуваме със зеления си куфар на Националния природонаучен музей, на Образователен център Кабинка, на бистро Бистрица и на Серендипити – Пространства за общуване.

За улеснение споделяме с вас и Календар на ателиетата…и, ще се видим Там:)

Ваш: Мъхеста брада .

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA IMG_8513 slide_inquire inquire_slide_bagrilnica vruzvane na vurbovite klonki i bambukovite kolove 1.

До Землемория и обратно с Ира : Разкази по картинки. (Едно пътуване до Нова Зеландия – Далeчната, с мъничката Ира (голямата).

Хем възнамерено, хем напосоки, от страст към Света и неговите багри.

Малко налудничаво или смело, премисляно през доста нощи (все пак тръгваме с мъник!!).

И най – накрая сме там. В Окланд, под палещото слънце. Тъкмо изоставихме зад гърба си посивялата зима с всичките й специалитети и вече сме на края на лятото от другата страна на света. И то в Хостел (като първа спирка), насред заклети пътешественици, чиято мисия е да октриват себе си, в движение. Биологичните ни часовници са възмутени и изморени.

Много пъстра улица, много силен вятър, много хубaви детски площадски, много шум, благи хора. В просъница осъзнаваме, че сърцата ни са ни довели тук най – реално и започва нашето приключение в Страната на дългия бял облак.

Северната земя (Northland).

Случи се, каквото се случи в Големия град: запознахме се със страхотни хора, посвикнахме с климата, нагледахме се на градска природа, която изниква на най – неочаквани места, свикнахме с опияняващите миризми и мелодията от птичите песни, подушихме океана, пробвахме прясна риба и тук – таме някой по – странен плод. Установихме, че не сме в Европа, и няма удобни трамвайчета, метро и други на колела превозни средства, и ще трябва добре да си обмисляме градските преходи и всекидневни маршрути. Решихме да се местим в центъра ( така нареченито сити, което никак не притежава поизносения, но неустоим чар на европейския град). Ситито е като град в града – отделна единица с шум и трясък, но и доста приятни моменти. Също е и удобна отправна точка за пътувания.

След почти месец в Окланд (или една трета от нашия престой! ) се втурнахме към една ферма (нарекла себе си Звездна светлина), за да изпитаме върху сетивата си усещането да бъдеш wwoofer с малко дете, от другата страна на света. Върху картата се намира близо до Даргавил.

Wwoofer (член на мрежата wwoof: world wide oppotunitites for organic farming) ще рече, че помагаш в дадено стопанство (градинарство, маркетинг или друго яче – продажби на местния фермерски пазар), срещу подслон и храна. Цялото това нещо върви с културен и емоционален обмен на привички и всякакви други наклонности, типични, както за нас, така и за домакините ни.

Попътно се вдъхновихме. Струвало си е да дойдем. Ето ти яркия зелен цвят, овцете посипани навсякъде, ето ти залез над истуара на реката „…“ пресичаща Нортленд. Ето ти солидарните хора, които те питат как си, да не си се изгубил случайно, без да си дал знак, че си закъсал. Не на последно място – ето ги гъстите шубраци, пълни с миризми и причудливи растения на етажи.

Така се заплеснахме, че се стъмни и успяхме да объркаме леко пътя, преди да пристигнем в нашата ферма Звездната светлина, и да установим, че името напълно й подхожда (макар че впоследствие домакинката Ней ми даде друго обяснение) : водопади от звезди се изсипват от небето под прав ъгъл и имаш чувството, че ще поникнат под формата на цветя от земята (една от вечните ми градинарски асоциации). Освен това – непознати съзвездия.

Нашата стопанка Ней – китайка , израстнала във Виетнам и пристигнала със семейството си в Нова Зеландия на 7, ни посреща начумерена и недоволна. А ние, усмихнати и вдъхновени й се чудим насреща.

Чакала ни по – рано, къде сме се забавили, трябвало да й помагаме да се приготви за пазара. Утре някой от нас трябвало да стане в пет и да я придружи. Хубавото е, че ни покани на вечеря, по времето на която стопихме малко ледовете.

Последва приказно спокоен сън в караваната, която Ира от самото начало прекръсти на Пуф – паф-а.

През нощта се изсипаха няколко ситни дъждеца. Часовете до развиделяване се изнизаха и ето, че стана 5 часа и започнах да се стягам за пазара.

Пазарният ден във Фангарей.

Без да съм се опомнила съвсем къде се намирам и ето, че механично опъвам тентата на пазарното ни място. Наоколо хора с кафета в ръце, сипят кивиански майтапи, от които едвам хващам по две – три думи. Смея се и кимам от време на време – страшна комуникация. Разбира се ситни дъждец. Подреждаме зеленчуците красиво върху масата. Ехаааа: три вида кейл, манголд и други по – познати като тиквички, цвекло, лук и чесън (в големи количетсва!).

Някакъв галангао – китайски кореноплод, уж приличало на джинджифила, но нищо подобно (впоследствие го опитах).

И така започна алъш – вериша, влязох в час с наречието, понаучих и зеленчуците пък и цените им.

Много пъстро събитие, едно от най – звучните във Фангарей.

От разговорите с Ней в колата ми стана ясно, че стопаните ни са много въвлечени в съзнателното възнамеряване (thoughts creation), преражданията и други подобни. На интересни хора сме попаднали.

Горите наоколо.

Без да се го запланували се оказахме в близост до най – старата каури гора в Нова Зеландия. Много вълшебно място, където каурите – великани живеят достолепно в съседство с разни папрати, много видове епифити и всякакви други тревички. Светлината се процежда през корените им, за да погали горската покривка с дългите си лъчисти снопове.

Вървим по повдигнати дървени скари (по – нататък ни се случи да попаднем в наистина дива гира, но тук Департамента по консервация си е казал думата), за да не настъпваме повърхностните хранителни корени на каурите. Оказва се, че напоследък много кауритa гинат, заради болест, която разнасят подметките на туристите. Освен, че се движим над корените, старателно сме си изчистили обувките на пригодено за целта място в началото на гората.

И ето, че простигаме до Дядото, хилядолетен исполин, който стой спокойно насрде гората и се радва на поколения внуци и правнуци. Магия. Стана тъмно и се запътваме към Звездната светлина, сакън да не изпуснем вечерята (Ней е особена на моменти).

Плажът.

Това е Бейлийс бийч. Западното крайбрежие. Необятност и високи мощности.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

още от Окланд

широки усмивки, плътни гласове, русоляви, солидарни, екстремно настроени, ето това са кивитата досега. Окланд е готин град, пръснати във всички посоки страхотни паркове, изобщо всичко е разпръснато с в вулканичен замах. ако не попаднеш на следващия мега парк, то със сигурност ще се озовеш в едно от тези малки резерватчета, които обществото, с помощта на местната управа е построило за теб. понякога заслугата е само на управата, друг път работата е изцяло грас руутс. като цяло тук е раят на общностните инициативи, доброволчеството и гражданските организации. а! също и на ландшафтно архитектурните занимания. с други думи новозеландския див рошков в някоя паралелна вселена би процъфтял и завързал най-сочни шушулки. пък ако си мераклия за бизнес, все ще пробиеш, покрай всичките малки дворчета и други градинообразни местенца. досега сме забелязали за три дни минимум четири озеленителни камиончета. ама то пък, ако е лесно, няма да е интересно. освен това, колко е лесно тук, можем само да гадаем.

още малко за обичаите на обитаване. може и да са кооперативни новозеландците, но държат на личното пространство – дървена къщичка с дворче отпред и отзад, кола или направо няколко, лодка задължително. колкото и да са комюнити, хората тук държат на личното пространство. това да живееш в кооперация блок съвсем не е хит. има няколко блока из ситито, и там хора обитават явно, но колко им е готино е друг въпрос. изглежда има жилищна криза ( Анчо ме подковава с терминология), защото много се строи, тук таме етажите се умножават. подразбира се с тези къщички и с този релеф окланд е също така разточителен като разстояния…разлива се наоколо като сладко – кисел сос и май се води топ място за живеене.

да си турист в Окланд не е лошо, стига да ти се ходи пеш. разбира се може и да си луксозен вариант и да си наемеш кола за щъкане из града, но тогава пък трябва да се въоръжиш с желязно търпение и оптимизъм, докато висиш в задръстване. тук оптимизма те залива, така че всякак да оцелееш. на нас ни се очертава да постоим ище три седмици, но пък ще сменим Понсонби с друг квартал. взе да ни идва вповече купонджийския му и шумно автомобилен дух. иначе шаренотоото вдъхновява. заведения от всякакъв калибър, интернационални кухня и глъчка, свободни духове, жадни за парти хора от всички краища на света. в нашия Уенуку хостел има бая французи, някакви американци, индийци (домакин и персонал), май се чуха и скандинавци, но може и да сме се объркали.

климат. като изключим бедствията, описани в книгите, Окланд ни посреща с късното, напоено с аромат на цветя лято, вегетация на макс, страхотно синьо по небето и накъдрени залези, като вчерашния, който наблюдаваме от стаичката в хостела. и мирише на море. в навечерието на българския трети март, отбелязваме подранилата дата с кротки разходки из квартала – аклиматизацията си иска поне няколко дни. скоро ще станем свидетели на мини циклон, който отвлича покриви.

В хостела вече ни е задушно, твърде бекпекърски за семейство. не че Ира не се кефи да общува, но на нас глъчката и вътре, а и навън по Понсонби ни идва вповече. хубавото е, че като си центриран я един от най – гъзарските по особен начин квартали в Окланд, поне можеш да си позволиш лукса да пешеходиш. Уестърн парк, който за мен е извънземно красив е на няколко крачки, а също и си -би -ди-то (central bussiness district), където с изключение на два готини парка и water front-a,  трудно се издържа за по-дълго обитаване.

Скоро ще се местим на север от моста, за да се потопим съвсем в тукашната идилия- автомобилизъм, непукизъм, широки улици, тесни тротоари, природа изникваща отвсякъде, готини хора ( най-вече домакините ни са супер готино семейство, големи сме късметлии, че ни се случи да попаднем на такива симпатяги от тази страна на света)

най-интересното ни предстои. на 20 ти се отправяме към по- дивата Аотераоа. ще прекараме седмица в една ферма, намираща се вблизост до разнокалибрено невероятни места. ще бъдем wwoofers, тъкмо да проверим как работи модела с малечка.

простете за липсата на правопис, таблета ми е предизвикателство.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAIMG_20150228_134157OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Инвазивни видове забелязани в Аотеароа

IMG_20150228_134001 IMG_20150228_133715 IMG_20150228_134157 IMG_20150228_133856IMG_20150227_055233IMG_20150227_063039

Защо инвазивни? Защото сме от семейството на Рошковите. И какво от това ли? Трябва да ви кажа, че Новозеландци си отварят очите на четири за опасни биологични материали, а пък ние минахме между капките през био мониторинга на летището и ето ни на – раснем волно в Уенуку лодж – хостел на Понсонби роуд. Ира се справя със ситуацията, общува на много нива, овладява кивешки, няма бариери пред двегодишните човечета, озовали се от опаката страна на света. Внимаваме да не слънчасаме и да се превърнем в тукашната порода хора – усмихнати, любезни и волни до налудничава степен, според Източно европейския ни термометър. Без майтап слънчасването си е заплаха, особено, ако скочиш от полузимната София, право в късното лято. Часовата разлика е проблем. Огладняваме през нощта, а кухнята я заключват в 22.30. Първата вечер преживяхме катарзис, но не си взехме поука и втората беше още по-зле. Добре, че тук шанса да попаднеш да доброжелатели е голям. В нашия случай на помощ ни се притекоха едни доста попочерпени типове, които най-напред добре ми се посмяха на трагедията, след което с готовност се шмугнаха през тесния кухненски прозорец, за да ми подадат спасителната торба с храна. Ужасно е кофти детето ти да гладува нощно време, бълнувайки ,,баница, баницата…“.

Тукашният квартал е най- фестивално, хипи шарения из Центъра. Тълпи от хора по улицата, всякаква народност барчета, трештеняк, но и висока социална отговорност и контрол. Рядко стават зулуми.

Тук се намира и най-старият според някои парк в Окланд – огромни смокини, чинсри, цикаси, дъбове, тук – таме каури.

Ще гледам да го раздавам по-ландшафтно, комюнити градинарско и хортикултурно занапред, за да си застанат на място постовете.

Иначе тук без кола е трудно,все ще ни се наложи да ползваме в разни моменти, и с това ляво движение…стискаме си палци! И най-важното ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!!!

Родителски кооператив „Ние, врабчетата“ – Начало

Родителски кооператив „Ние, врабчетата“.

Нашето уютно гнездо е всъщност слънчев етаж от къща / кооперация с две тераси. От стена до стена – простор, светлина и
усмихнато настроение. Надникнеш ли навън има и чуден двор с леска, черен бъз и земна ябълка, но за него – по – нататък.

Това е началото на РК „Ние, врабчетата“. Нашата цел (която следваме по петите) е да създадем една жизнерадостна среда
за малките врабчета, в която да попиват света, да бъдат свободни да изразяват себе си, да откриват и осезават нови
любопитни чудеса, да общуват помежду си. Ние, възрастните деца също се стремим към осъвършенстване. Учим се взаимно, наблюдаваме, подкрепяме и насърчаваме. Залагаме на игровия подход като средство за развиване на емоционалната интелигентност, средство за придобиване на знания и умения и подготовка за спектакъла живот.

Защо се ръководим от играта? Защото тя е най – типичното средство зкартинкаа осъзнаване на света от децата( и неразделна част от
поведението им), средство за споделяне и сприятеляване, за изразяване на чувства, начин за преодоляване на
трудности и придобиване на нови умения и знания, чрез преживяване.

Да си пожелаем успех в отговорното приключение, наречено родителски кооператив и път, осеян със слънчеви зайчета и
много дъги, червени бузи и здрава ИГРА!

Малко повече конкретика, за желаещите да се присъединят:

1. Дечицата ни са на възраст от 1г. 3 м до 1 г. 9м. (засега), като според нас е ОК да присъединяваме дечица до 2г и половина (а и
отгоре, но под три).

2. Адресът ни е: ул. „Алеко Константинов“ # 21, ет.2, звънец „Ние, врабчетата“

3. Телефон за контакт: 0896 877 746, Магдалина.

Зелена лаборатория в училищния двор

t-slogo-bg-blog

ЗЕЛЕНА ЛАБОРАТОРИЯ В УЧИЛИЩНИЯ ДВОР е един дългоочакван проект, който стана реалност в месеците март-юни, 2013г, в двора на 38-мо ОУ „Васил Априлов“ в София. Идеята беше да създадем условия за провеждане на уроци, извън класната стая, както и да освежим двора, да го направим по-жизнерадостен и по-зелен! Създаването на зелената лаборатория се осъществи, чрез поредица от работилници, в които взеха участие учениците, преподавателите, младежи в неравностойно положение от Социален и младежки център „Св. Константин“ и други доброволци.  Проектът се осъществи с финансовата подкрепа на програмата „Младежта в действие 2007-2013г.“

Какво се случи?

Много неща, част от които изобще не бяхме планирали, а се случиха като добавена стойност към проекта. Например учениците от вторите и третите класове така се вживяха в ролята на градинари, че започнаха да правят пъстри градинки из целия двор! Изиграхме много игри с образователна цел, които бяха посрещнати с ентусиазъм и радост. Изградихме спирала на билките, която вмомента краси пространството около паметника на Васил Априлов, посадихме два люляка и три липи, засяхме много семена на цъфтящи растения по метода на „партизанското градинарство“, измайсторихме уникален компостер, изпълнен изцяло от сглобки, благодарение на приятелите от АСЕМ, изрисувахме много цветна, радостна и информативна географска площадка върху асвалта, ходихме по въже, правихме кокедами, садихме, майсторихме…

В заключение можем да кажем, че проектът  надмина очакванията ни по най-положителния начин! Зелената лаборатория е модел, който работи, в това се уверихме. В този претъпкан от информация свят, във все по-мръсния /и все пак зелен:)/ град,  и с тази натоварена и понякога не съвсем ефективна образователна система, децата имат нужда да бъдат откриватели на знанията, които придобиват, имат нужда да играят, имат нужда от зеленина и от повече време, прекарано на открито. Екологичните теми  не са просто мода, те са актуални и необходими за холистичното разбиране на днешния скоростен и технологичен свят. Науките за природата се превръщат във все по-важни, тъй като голяма част от децата не прекарват достатъчно време сред природата и не я познават.

Ето няколко кадъра от проекта, които говорят сами за себе си. Пожелаваме си още подобни проекти, още много такива инициативи:) Дано да сме вдъхновили повече хора да допринасят за положителна промяна в образованието и за създаването на качествена образовтелна среда.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

01-02.12: Измерението гостува на Sofia Architecture Week 2012. Див Рошков се включваме с кокедами и подправки:)

Тази събота и неделя между 16.00 и 18.30ч. ще се вихрим в зала 6 на НДК .  Гостуваме на Седмица на архитектурата.

От кухнята на Див Рошков споделяме, че в събота ще майсторим кокедами, докато в неделя ще рисуваме Цветето на живота с подправки – изящно ботаническо изкуство:). Ще научим повече за растенията и за техните части, които сме свикнали да вкусваме под формата на екзоточни подправки. Ще озарим нашето общо измерение този път с багрите на куркумата, червеният пипер, кафе, кориандъра и др. Докато мислено обикаляме широкия свят, ще си говорим за семената  като отправна ТОЧКА – начало за равитието на растенията.

Работилница за кокедами и други!

С радост ви каним на предстоящата „Работилница за кокедами и други!» на 17.11.2012г /събота/ от 11ч до 13ч в зала Гъливер на Центърът за култура и дебат „Червената къща” на ул. “Любен Каравелов” № 15 .

 

Работилницата е част от проекта Измерение ТВОРЯ – пътуващ проект за деца от  5 до 12 г. посветен на големите въпроси за взаимодействието и средата.  От всяко място, на което гостува, Измерението иска  да събере възможно повече и различни отговори,  докато играе с най-големите творители  – децата.

Работилница за кокедами и други!” е предназначена за деца и порастнали деца. Представлява експеримент с модела „зелена лаборатория” като метод за преподаване на природни науки. Заедно ще майсторим кокедамии и почти на шега ще проведем ботанически урок, благодарение на другите две зелени джаджи – Ферма в бутилка и Джобарник.

 кОкЕдАмА – Що Е тО?

Кокедамите са подвижни мини еко-системи – топки от почва, глина и мъх, в които се отглеждат растения. Освен забавен начин за илюстриране на урок по екология на растенията, зелените сфери формират и съвсем различния, нестрандартен облик на средата, в която са поставени – растителността се явява акцент, вместо  фон.

ФЕРМА В БУТИЛКА.

Вертикална конструкция от бутилки, в които се отглеждат растения. Окачва се близо до прозорец. Идеята за „Ферма в бутилка” е да се отглеждат лесно и по атрактивен начин повече растения на ограничена площ.

Проектът ще послужи за илюстриране на урок „С какво се хранят растенията”.

ДЖОБАРНИК.

Джобове, в които се отглеждат растения. Джобарникът е  предназначен за окачване на стена. Ефектът е страхотен – стената е потънала в зеленина!

Зелените джобове могат да се използват при преподаването на ботаника с цел по-доброто научаване на имената и характеристиките на отделни групи растения. За целта джобовете се подреждат на даден принцип – според произхода или използването на растенията и на всеки джоб се слага етикет.

В заключение, а можеше и за начало ще цитираме Малкия принц, който възкликва –„…цветята са изпълнени с толкова противоречия!“.

В едно растение можем да открием цяла вселена. Стига да се решим да надникем отвъд сериозността и сложността на науката за растенията, можем да превърнем уроците по ботаника в любопитни и откривателски.

Проектът Измерение ТВОРЯ” се реализира с финансовата подкрепа на Дирекция Култура на Столична община.

Работилница за кокедами и други!» е подкрепена от нашите приятели от Grow Shop РАСТЕНА.

 

Между 11ч и 17ч ще се случват още вълнуващи неща като:

Дигитална инсталация с батут /11-17ч/–  на нея децата мечтаят, скачат и пеят, за да оставят своя цветен отпечатък в залата и Вселената  и узнаят какво е интерактивност.

Подреждане на ТОЧКИ /от 10 и 16 ч/ – –  децата изграждат своето място в залата като използват въжета, текстил, хартия  и  12 поклащащи се мъдро „сфери”, „планети”, „човеци” , „топки” или ….  –  точките  са сферични елементи с диаметър 50 см и височина един човешки ръст;  точките разказват за  Локация (тя знае защо си тук, а не там), Функция (знае кой и какво прави тук) и Емоция (за нея е важно как се чувстваш тук, обича да играе със светлина, звук, разни материали и събития) ;  подредени в едно от децата правят сцена за свободни игри и артистични импровизации отворена през целия ден.

Местата за работилниците са ограничени. За да заявите участие в тях, моля пишете на  izmerenie_tvorya@rabotilnicata.com.

Проектът „Измерение ТВОРЯ“

 

Измерение ТВОРЯ

Заедно сме там, където създаваме заедно.  Измерение ТВОРЯ  е точно едно такова там – пътуващ проект за деца от  5 до 12 г. посветен на големите въпроси за взаимодействието и средата.  От всяко място, на което гостува, Измерението иска  да събере възможно повече и различни отговори,  докато играе с най-големите творители  – децата.

На 17-ти ноември от  11 до 17 ч. гостува на Червената къща.  В Зала Гъливер децата са добре дошли  да изразят успоредно и пресечно своята идея за взаимодействие като

опитат  КЪЩИЧКА–  дигитална инсталация с батут –  на нея децата мечтаят, скачат и пеят, за да оставят своя цветен отпечатък в залата и Вселената  и узнаят какво е интерактивност

направят  КОКЕДАМА /от японски „кълбо от мъх”/ – уъркшоп, от  11.00 ч. –  участниците в него създават зелено кълбо от пръст и мъх – жива саксия за цвете  и научават какво е нужно, за да растат кълбото и цветето  заедно

подредят  ТОЧКИ  –  уъркшоп, от 10 и 16 ч.,  –  децата изграждат своето място в залата като използват въжета, текстил, хартия  и  12 поклащащи се мъдро „сфери”, „планети”, „човеци” , „топки” или ….  –  точките  са сферични елементи с диаметър 50 см и височина един човешки ръст;  точките разказват за  Локация (тя знае защо си тук, а не там), Функция (знае кой и какво прави тук) и Емоция (за нея е важно как се чувстваш тук, обича да играе със светлина, звук, разни материали и събития) ;  подредени в едно от децата правят сцена за свободни игри и артистични импровизации отворена през целия ден.

Местата за двата уъркшопа са ограничени. За да заявите участие в тях, моля пишете на  izmerenie_tvorya@rabotilnicata.com.

Албена Баева и Стефан Дончев  от  РЕАКТИВ , Магдалина Чавдарова, Катерина Монева и Мария Неделчева от  Сдружение ДИВ РОШКОВ  и  Анна Калинова от Сдружение  ТРАНСФОРМАТОРИ  сформират екипа на Измерение ТВОРЯ.  Проектът е подкрепен от Програма „Култура” на Столична община и Фондация „ЦТЕ – Работилницата”

Реактив създава концепции и разработва интерактивни инсталации за рекламни и PR агенции, театри, музеи и крайни потребители. http://reaktiv.bg

Албена Баева работи в сферата на интерактивния дизайн, експерименталното видео и пърформанса. Съорганизатор е на Доркбот София и Игнайт София и е създател на Runabout project. Използва софтуер с отворен код и “направи си сам”, похвати за направата на нови музикални инструменти и интерактивни инсталации за градска среда и галерии.  През 2011 година печели международна награда за съвременно изкуство на Музей Essl, Виена, Австрия и специална покана от VIG. Нейни работи са показвани в Австрия, Германия, Италия, Румъния и България.
Стефан Дончев завършва специалност “Дигитални изкуства”, НХА в София. През 2011 г. е част от екипа на “1011” и заедно с него създава интерактивната инсталация “Седни&Звучи”. Участва в изложбата „Hello World“ , във  фестивалите “Шах с пешката” и  “DA фест” и международната изложба „Трансформ“ в Гърция.

Сдружение Див Рошков експериментира с модела „зелена лаборатория” като метод за преподаване на природни науки на деца.  Лабораториите на открито са обособени зелени пространства, чиято роля е да предоставят творческа и разнообразна среда за протичане на един урок навън. Тези на закрито пък са подвижни мини еко-системи – подобно на кокедамите, които служат за наблюдения и експерименти.
Сдружението води озеленяването на социални проекти като двора на Младежки център „Св. Константин” и Градина за хората и птиците – обновяване на градината при гробницата на Александър Батенберг I.  Тази година Магдалина Чавдарова, Катерина Монева и Мария Неделчева се завърнаха с бронзов медал от Hamton Court Flower Show в Лондон. http://www.facebook.com/divroshkov/info

Сдружение Трансформатори мечтае да промени града като въвлече възможно повече обитателите му в планирането и правенето на градска среда. С акции от различен мащаб Трансформатори провокират взаимодействие между неспециалисти, студенти, артисти  и експерти.  Улица „Кутиена”, Маса хора и Трафограф са само някой от тях. http://www.transformatori.net
Анна Калинова е архитект,  близо до децата в РиРиРа – стая за игра, място за творческа игра на родители и деца.
CREATE dimension / Izmerenie Tvorya

We are there together, where we create together.  CREATE dimension/ Izmerenie Tvorya/ is such a there – a travelling project for children between 5 and 12 years old, aimed to the big questions of  interaction and environment. The CREATE dimension project plays with children to gather from each place it visits as much as possible answers exactly from them – the small great creators.

On the 17th of November  from 10 AM till 5PM it is in Red House. In Gulliver Hall kids are invited to express parallel and crossed their own idea of interaction by

trying the JUMP/SKOK – a trampoline digital installation – children dream, jump and sing on a trampoline to leave a bright sign in the hall, and Universe and learn something more about interactivity

making a COCEDAMA/ from Japanese a “moss ball” / – workshop at 11AM – the participants in it create a green ball from earth and moss , a live pot for a flower and find out what is necessary so that ball and plant grow together

arranging POINTS – workshop at 11AM and 4PM – children build their space in the hall by using ropes, textile, paper and 12 wisely lolling ‘spheres’, ‘planets’, ‘humans’, ‘balls’ or … – points are spherical elements 50 cm diameter, and the height of a man; points tell about Location (who knows why you are here, and not there), Function (she knows who does what here) and Emotion (she is interested in the way you feel here, likes to play with light and sound, different materials and doings); arranged by the children in one whole points build an all day opened scene for free games and impros.

The number of the participants in both workshops is limited, so please write at izmerenie_tvorya@rabotilnicata.com .

Есенен базар в Социален и младежки център „Св. Константин“

много слънчево настроение ни посрещна на есенният базар в Социален и младежки център „Св. Константин“. Споделяме емоцията тук.

Сдобих се с ръчно изработен керамичен свещник – очарователен!

 

Откриване на Градина за хората и птиците – гробница Александър I Батенберг

Днес  отпразнувахме откриването на Градина за хората и птиците! Благодарим за Българското дружество за защита на птиците за възможността да станем част от тази инициатива. Да ни е честита новата стара градина – освежена и песнопойна:)

 

http://www.citybuild.bg/news/sofiia-gradina-horata-ptitzite/20600

 

 

rudy and the dodo

terribly fabulous stuff

Приказки без опашки

Местенцето, където съчиняваме безопашати приказки с Ира и приятели

Auntie Dogma's Garden Spot

kick your shoes off and come on in ...

No Time For Flash Cards

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

зарзаватчийница

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

rudy and the dodo

terribly fabulous stuff

Приказки без опашки

Местенцето, където съчиняваме безопашати приказки с Ира и приятели

Auntie Dogma's Garden Spot

kick your shoes off and come on in ...

No Time For Flash Cards

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

зарзаватчийница

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

rudy and the dodo

terribly fabulous stuff

Приказки без опашки

Местенцето, където съчиняваме безопашати приказки с Ира и приятели

Auntie Dogma's Garden Spot

kick your shoes off and come on in ...

No Time For Flash Cards

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

зарзаватчийница

Зарзават от идеи. Градско земеделие, Временни градини, Неформално образование, пермакултурен дизайн

%d блогъра харесват това: