До Землемория и обратно с Ира : Разкази по картинки. (Едно пътуване до Нова Зеландия – Далeчната, с мъничката Ира (голямата).

Хем възнамерено, хем напосоки, от страст към Света и неговите багри.

Малко налудничаво или смело, премисляно през доста нощи (все пак ртъгваме с мъник!!).

И най – накрая сме там. В Окланд, под палещото слънце. Тъкмо изоставихме зад гърба си посивялата зима с всичките й специалитети и вече сме на края на лятото от другата страна на света. И то в Хостел (като първа спирка), насред заклети пътешественици, чиято мисия е да октриват себе си, в движение. Биологичните ни часовници са възмутени и изморени.

Много пъстра улица, много силен вятър, много хубaви детски площадски, много шум, благи хора. В просъница осъзнаваме, че сърцата ни са ни довели тук най – реално и започва нашето приключение в Страната на дългия бял облак.

Северната земя (Northland).

Случи се, каквото се случи в Големия град: запознахме се със страхотни хора, посвикнахме с климата, нагледахме се на градска природа, която изниква на най – неочаквани места, свикнахме с опияняващите миризми и мелодията от птичите песни, подушихме океана, пробвахме прясна риба и тук – таме някой по – странен плод. Установихме, че не сме в Европа, и няма удобни трамвайчета, метро и други на колела превозни средства, и ще трябва добре да си обмисляме градските преходи и всекидневни маршрути. Решихме да се местим в центъра ( така нареченито сити, което никак не притежава поизносения, но неустоим чар на европейския град). Ситито е като град в града – отделна единица с шум и трясък, но и доста приятни моменти. Също е и удобна отправна точка за пътувания.

След почти месец в Окланд (или една трета от нашия престой! ) се втурнахме към една ферма (нарекла себе си Звездна светлина), за да изпитаме върху сетивата си усещането да бъдеш wwoofer с малко дете, от другата страна на света. Върху картата се намира близо до Даргавил.

Wwoofer (член на мрежата wwoof: world wide oppotunitites for organic farming) ще рече, че помагаш в дадено стопанство (градинарство, маркетинг или друго яче – продажби на местния фермерски пазар), срещу подслон и храна. Цялото това нещо върви с културен и емоционален обмен на привички и всякакви други наклонности, типични, както за нас, така и за домакините ни.

Попътно се вдъхновихме. Струвало си е да дойдем. Ето ти яркия зелен цвят, овцете посипани навсякъде, ето ти залез над истуара на реката „…“ пресичаща Нортленд. Ето ти солидарните хора, които те питат как си, да не си се изгубил случайно, без да си дал знак, че си закъсал. Не напоследно място – ето ги гъстите шубраци, пълни с миризми и причудливи растения на етажи.

Така се заплеснахме, че се стъмни и успяхме да объркаме леко пътя, преди да пристигнем в нашата ферма Звездната светлина, и да установим, че името напълно й подхожда (макар че впоследствие домакинката Ней ми даде друго обяснение) : водопади от звезди се изсипват от небето под прав ъгъл и имаш чувството, че ще поникнат под формата на цветя от земята (една от вечните ми градинарски асоциации). Освен това – непознати съзвездия.

Нашата стопанка Ней – китайка , израстнала във Виетнам и пристигнала със семейството си в Нова Зеландия на 7, ни посреща начумерена и недоволна. А ние, усмихнати и въдхновени й се чудим насреща.

Чакала ни по – рано, къде сме се забавили, трябвало да й помагаме да се приготви за пазара. Утре някой от нас трябвало да стане в пет и да я придружи. Хубавото е, че ни покани на вечеря, по времето на която стопихме малко ледовете.

Последва приказно спокоен сън в караваната, която Ира от самото начало прекръсти на Пуф – паф-а.

През нощта се изсипаха няколко ситни дъждеца. Часовете до развиделяване се изнизаха и ето, че стана 5 часа и започнах да се стягам за пазара.

Пазарният ден във Фангарей.

Без да съм се опомнила съвсем къде се намирам и ето, че механично опъвам тентата на пазарното ни място. Наоколо хора с кафета в ръце, сипят кивиански майтапи, от които едвам хващам по две – три думи. Смея се и кимам от време на време – страшна комуникация. Разбира се ситни дъждец. Подреждаме зеленчуците красиво върху масата. Ехаааа: три вида кейл, манголд и други по – познати като тиквички, цвекло, лук и чесън (в големи количетсва!).

Някакъв галангао – китайски кореноплод, уж приличало на джинджифила, но нищо подобно (впоследствие го опитах).

И така започна алъш – вериша, влязох в час с наречието, понаучих и зеленчуците пък и цените им.

Много пъстро събитие, едно от най – звучните във Фангарей.

От разговорите с Ней в колата ми стана ясно, че стопаните ни са много въвлечени в съзнателното възнамеряване (thoghts creation), преражданията и други подобни. На интересни хора сме попаднали.

Горите наоколо.

Без да се го запланували се оказахме в близост до най – старата каури гора в Нова Зеландия. Много вълшебно място, където каурите – великани живеят достолепно в съседство с разни папрати, много видове епифити и всякакви други тревички. Светлината се процежда през корените им, за да погали горската покривка с дългите си лъчисти снопове.

Вървим по повдигнати дървени скари (по – нататък ни се случи да попаднем в наистина дива гира, но тук Департамента по консервация си е казал думата), за да не настъпваме повърхностните хранителни корени на каурите. Оказва се, че напоследък много кауритaта гинат, заради болест, която разнасят подметките на туристите. Освен, че се движим над корените, старателно сме си изчистили обувките на пригодено за целта място в началото на гората.

И ето, че простигаме до Дядото, хилядолетен исполин, който стой спокойно насрде гората и се радва на поколения внуци и правнуци. Магия. Стана тъмно и се запътваме към Звездната светлина, сакън да не изпуснем вечерята (Ней е особена на моменти).

Плажът.

Това е Бейлийс бийч. Западното крайбрежие. Необятност и високи мощности.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

още от Окланд

широки усмивки, плътни гласове, русоляви, солидарни, екстремно настроени, ето това са кивитата досега. Окланд е готин град, пръснати във всички посоки страхотни паркове, изобщо всичко е разпръснато с в вулканичен замах. ако не попаднеш на следващия мега парк, то със сигурност ще се озовеш в едно от тези малки резерватчета, които обществото, с помощта на местната управа е построило за теб. понякога заслугата е само на управата, друг път работата е изцяло грас руутс. като цяло тук е раят на общностните инициативи, доброволчеството и гражданските организации. а! също и на ландшафтно архитектурните занимания. с други думи новозеландския див рошков в някоя паралелна вселена би процъфтял и завързал най-сочни шушулки. пък ако си мераклия за бизнес, все ще пробиеш, покрай всичките малки дворчета и други градинообразни местенца. досега сме забелязали за три дни минимум четири озеленителни камиончета. ама то пък, ако е лесно, няма да е интересно. освен това, колко е лесно тук, можем само да гадаем.

още малко за обичаите на обитаване. може и да са кооперативни новозеландците, но държат на личното пространство – дървена къщичка с дворче отпред и отзад, кола или направо няколко, лодка задължително. колкото и да са комюнити, хората тук държат на личното пространство. това да живееш в кооперация блок съвсем не е хит. има няколко блока из ситито, и там хора обитават явно, но колко им е готино е друг въпрос. изглежда има жилищна криза ( Анчо ме подковава с терминология), защото много се строи, тук таме етажите се умножават. подразбира се с тези къщички и с този релеф окланд е също така разточителен като разстояния…разлива се наоколо като сладко – кисел сос и май се води топ място за живеене.

да си турист в Окланд не е лошо, стига да ти се ходи пеш. разбира се може и да си луксозен вариант и да си наемеш кола за щъкане из града, но тогава пък трябва да се въоръжиш с желязно търпение и оптимизъм, докато висиш в задръстване. тук оптимизма те залива, така че всякак да оцелееш. на нас ни се очертава да постоим ище три седмици, но пък ще сменим Понсонби с друг квартал. взе да ни идва вповече купонджийския му и шумно автомобилен дух. иначе шаренотоото вдъхновява. заведения от всякакъв калибър, интернационални кухня и глъчка, свободни духове, жадни за парти хора от всички краища на света. в нашия Уенуку хостел има бая французи, някакви американци, индийци (домакин и персонал), май се чуха и скандинавци, но може и да сме се объркали.

климат. като изключим бедствията, описани в книгите, Окланд ни посреща с късното, напоено с аромат на цветя лято, вегетация на макс, страхотно синьо по небето и накъдрени залези, като вчерашния, който наблюдаваме от стаичката в хостела. и мирише на море. в навечерието на българския трети март, отбелязваме подранилата дата с кротки разходки из квартала – аклиматизацията си иска поне няколко дни. скоро ще станем свидетели на мини циклон, който отвлича покриви.

В хостела вече ни е задушно, твърде бекпекърски за семейство. не че Ира не се кефи да общува, но на нас глъчката и вътре, а и навън по Понсонби ни идва вповече. хубавото е, че като си центриран я един от най – гъзарските по особен начин квартали в Окланд, поне можеш да си позволиш лукса да пешеходиш. Уестърн парк, който за мен е извънземно красив е на няколко крачки, а също и си -би -ди-то (central bussiness district), където с изключение на два готини парка и water front-a,  трудно се издържа за по-дълго обитаване.

Скоро ще се местим на север от моста, за да се потопим съвсем в тукашната идилия- автомобилизъм, непукизъм, широки улици, тесни тротоари, природа изникваща отвсякъде, готини хора ( най-вече домакините ни са супер готино семейство, големи сме късметлии, че ни се случи да попаднем на такива симпатяги от тази страна на света)

най-интересното ни предстои. на 20 ти се отправяме към по- дивата Аотераоа. ще прекараме седмица в една ферма, намираща се вблизост до разнокалибрено невероятни места. ще бъдем wwoofers, тъкмо да проверим как работи модела с малечка.

простете за липсата на правопис, таблета ми е предизвикателство.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERAIMG_20150228_134157OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Инвазивни видове забелязани в Аотеароа

IMG_20150228_134001 IMG_20150228_133715 IMG_20150228_134157 IMG_20150228_133856IMG_20150227_055233IMG_20150227_063039

Защо инвазивни? Защото сме от семейството на Рошковите. И какво от това ли? Трябва да ви кажа, че Новозеландци си отварят очите на четири за опасни биологични материали, а пък ние минахме между капките през био мониторинга на летището и ето ни на – раснем волно в Уенуку лодж – хостел на Понсонби роуд. Ира се справя със ситуацията, общува на много нива, овладява кивешки, няма бариери пред двегодишните човечета, озовали се от опаката страна на света. Внимаваме да не слънчасаме и да се превърнем в тукашната порода хора – усмихнати, любезни и волни до налудничава степен, според Източно европейския ни термометър. Без майтап слънчасването си е заплаха, особено, ако скочиш от полузимната София, право в късното лято. Часовата разлика е проблем. Огладняваме през нощта, а кухнята я заключват в 22.30. Първата вечер преживяхме катарзис, но не си взехме поука и втората беше още по-зле. Добре, че тук шанса да попаднеш да доброжелатели е голям. В нашия случай на помощ ни се притекоха едни доста попочерпени типове, които най-напред добре ми се посмяха на трагедията, след което с готовност се шмугнаха през тесния кухненски прозорец, за да ми подадат спасителната торба с храна. Ужасно е кофти детето ти да гладува нощно време, бълнувайки ,,баница, баницата…“.

Тукашният квартал е най- фестивално, хипи шарения из Центъра. Тълпи от хора по улицата, всякаква народност барчета, трештеняк, но и висока социална отговорност и контрол. Рядко стават зулуми.

Тук се намира и най-старият според някои парк в Окланд – огромни смокини, чинсри, цикаси, дъбове, тук – таме каури.

Ще гледам да го раздавам по-ландшафтно, комюнити градинарско и хортикултурно занапред, за да си застанат на място постовете.

Иначе тук без кола е трудно,все ще ни се наложи да ползваме в разни моменти, и с това ляво движение…стискаме си палци! И най-важното ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!!!

Родителски кооператив „Ние, врабчетата“ – Начало

Родителски кооператив „Ние, врабчетата“.

Нашето уютно гнездо е всъщност слънчев етаж от къща / кооперация с две тераси. От стена до стена – простор, светлина и
усмихнато настроение. Надникнеш ли навън има и чуден двор с леска, черен бъз и земна ябълка, но за него – по – нататък.

Това е началото на РК „Ние, врабчетата“. Нашата цел (която следваме по петите) е да създадем една жизнерадостна среда
за малките врабчета, в която да попиват света, да бъдат свободни да изразяват себе си, да откриват и осезават нови
любопитни чудеса, да общуват помежду си. Ние, възрастните деца също се стремим към осъвършенстване. Учим се взаимно, наблюдаваме, подкрепяме и насърчаваме. Залагаме на игровия подход като средство за развиване на емоционалната интелигентност, средство за придобиване на знания и умения и подготовка за спектакъла живот.

Защо се ръководим от играта? Защото тя е най – типичното средство зкартинкаа осъзнаване на света от децата( и неразделна част от
поведението им), средство за споделяне и сприятеляване, за изразяване на чувства, начин за преодоляване на
трудности и придобиване на нови умения и знания, чрез преживяване.

Да си пожелаем успех в отговорното приключение, наречено родителски кооператив и път, осеян със слънчеви зайчета и
много дъги, червени бузи и здрава ИГРА!

Малко повече конкретика, за желаещите да се присъединят:

1. Дечицата ни са на възраст от 1г. 3 м до 1 г. 9м. (засега), като според нас е ОК да присъединяваме дечица до 2г и половина (а и
отгоре, но под три).

2. Адресът ни е: ул. „Алеко Константинов“ # 21, ет.2, звънец „Ние, врабчетата“

3. Телефон за контакт: 0896 877 746, Магдалина.

Зелена лаборатория в училищния двор

t-slogo-bg-blog

ЗЕЛЕНА ЛАБОРАТОРИЯ В УЧИЛИЩНИЯ ДВОР е един дългоочакван проект, който стана реалност в месеците март-юни, 2013г, в двора на 38-мо ОУ „Васил Априлов“ в София. Идеята беше да създадем условия за провеждане на уроци, извън класната стая, както и да освежим двора, да го направим по-жизнерадостен и по-зелен! Създаването на зелената лаборатория се осъществи, чрез поредица от работилници, в които взеха участие учениците, преподавателите, младежи в неравностойно положение от Социален и младежки център „Св. Константин“ и други доброволци.  Проектът се осъществи с финансовата подкрепа на програмата „Младежта в действие 2007-2013г.“

Какво се случи?

Много неща, част от които изобще не бяхме планирали, а се случиха като добавена стойност към проекта. Например учениците от вторите и третите класове така се вживяха в ролята на градинари, че започнаха да правят пъстри градинки из целия двор! Изиграхме много игри с образователна цел, които бяха посрещнати с ентусиазъм и радост. Изградихме спирала на билките, която вмомента краси пространството около паметника на Васил Априлов, посадихме два люляка и три липи, засяхме много семена на цъфтящи растения по метода на „партизанското градинарство“, измайсторихме уникален компостер, изпълнен изцяло от сглобки, благодарение на приятелите от АСЕМ, изрисувахме много цветна, радостна и информативна географска площадка върху асвалта, ходихме по въже, правихме кокедами, садихме, майсторихме…

В заключение можем да кажем, че проектът  надмина очакванията ни по най-положителния начин! Зелената лаборатория е модел, който работи, в това се уверихме. В този претъпкан от информация свят, във все по-мръсния /и все пак зелен:)/ град,  и с тази натоварена и понякога не съвсем ефективна образователна система, децата имат нужда да бъдат откриватели на знанията, които придобиват, имат нужда да играят, имат нужда от зеленина и от повече време, прекарано на открито. Екологичните теми  не са просто мода, те са актуални и необходими за холистичното разбиране на днешния скоростен и технологичен свят. Науките за природата се превръщат във все по-важни, тъй като голяма част от децата не прекарват достатъчно време сред природата и не я познават.

Ето няколко кадъра от проекта, които говорят сами за себе си. Пожелаваме си още подобни проекти, още много такива инициативи:) Дано да сме вдъхновили повече хора да допринасят за положителна промяна в образованието и за създаването на качествена образовтелна среда.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

01-02.12: Измерението гостува на Sofia Architecture Week 2012. Див Рошков се включваме с кокедами и подправки:)

Тази събота и неделя между 16.00 и 18.30ч. ще се вихрим в зала 6 на НДК .  Гостуваме на Седмица на архитектурата.

От кухнята на Див Рошков споделяме, че в събота ще майсторим кокедами, докато в неделя ще рисуваме Цветето на живота с подправки – изящно ботаническо изкуство:). Ще научим повече за растенията и за техните части, които сме свикнали да вкусваме под формата на екзоточни подправки. Ще озарим нашето общо измерение този път с багрите на куркумата, червеният пипер, кафе, кориандъра и др. Докато мислено обикаляме широкия свят, ще си говорим за семената  като отправна ТОЧКА – начало за равитието на растенията.

Работилница за кокедами и други!

С радост ви каним на предстоящата „Работилница за кокедами и други!» на 17.11.2012г /събота/ от 11ч до 13ч в зала Гъливер на Центърът за култура и дебат „Червената къща” на ул. “Любен Каравелов” № 15 .

 

Работилницата е част от проекта Измерение ТВОРЯ – пътуващ проект за деца от  5 до 12 г. посветен на големите въпроси за взаимодействието и средата.  От всяко място, на което гостува, Измерението иска  да събере възможно повече и различни отговори,  докато играе с най-големите творители  – децата.

Работилница за кокедами и други!” е предназначена за деца и порастнали деца. Представлява експеримент с модела „зелена лаборатория” като метод за преподаване на природни науки. Заедно ще майсторим кокедамии и почти на шега ще проведем ботанически урок, благодарение на другите две зелени джаджи – Ферма в бутилка и Джобарник.

 кОкЕдАмА – Що Е тО?

Кокедамите са подвижни мини еко-системи – топки от почва, глина и мъх, в които се отглеждат растения. Освен забавен начин за илюстриране на урок по екология на растенията, зелените сфери формират и съвсем различния, нестрандартен облик на средата, в която са поставени – растителността се явява акцент, вместо  фон.

ФЕРМА В БУТИЛКА.

Вертикална конструкция от бутилки, в които се отглеждат растения. Окачва се близо до прозорец. Идеята за „Ферма в бутилка” е да се отглеждат лесно и по атрактивен начин повече растения на ограничена площ.

Проектът ще послужи за илюстриране на урок „С какво се хранят растенията”.

ДЖОБАРНИК.

Джобове, в които се отглеждат растения. Джобарникът е  предназначен за окачване на стена. Ефектът е страхотен – стената е потънала в зеленина!

Зелените джобове могат да се използват при преподаването на ботаника с цел по-доброто научаване на имената и характеристиките на отделни групи растения. За целта джобовете се подреждат на даден принцип – според произхода или използването на растенията и на всеки джоб се слага етикет.

В заключение, а можеше и за начало ще цитираме Малкия принц, който възкликва –„…цветята са изпълнени с толкова противоречия!“.

В едно растение можем да открием цяла вселена. Стига да се решим да надникем отвъд сериозността и сложността на науката за растенията, можем да превърнем уроците по ботаника в любопитни и откривателски.

Проектът Измерение ТВОРЯ” се реализира с финансовата подкрепа на Дирекция Култура на Столична община.

Работилница за кокедами и други!» е подкрепена от нашите приятели от Grow Shop РАСТЕНА.

 

Между 11ч и 17ч ще се случват още вълнуващи неща като:

Дигитална инсталация с батут /11-17ч/–  на нея децата мечтаят, скачат и пеят, за да оставят своя цветен отпечатък в залата и Вселената  и узнаят какво е интерактивност.

Подреждане на ТОЧКИ /от 10 и 16 ч/ – –  децата изграждат своето място в залата като използват въжета, текстил, хартия  и  12 поклащащи се мъдро „сфери”, „планети”, „човеци” , „топки” или ….  –  точките  са сферични елементи с диаметър 50 см и височина един човешки ръст;  точките разказват за  Локация (тя знае защо си тук, а не там), Функция (знае кой и какво прави тук) и Емоция (за нея е важно как се чувстваш тук, обича да играе със светлина, звук, разни материали и събития) ;  подредени в едно от децата правят сцена за свободни игри и артистични импровизации отворена през целия ден.

Местата за работилниците са ограничени. За да заявите участие в тях, моля пишете на  izmerenie_tvorya@rabotilnicata.com.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.